Община Силистра

Град Силистра – античният Дуросторум и средновековният Дръстър е основан през 106 г. сл. Хр., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум. Между ІІ и VІ век Дуросторум е главният форпост на империята срещу варварите на Долен Дунав.

Тук е роден Флавий Аеций - патриций, консул, върховен главнокомандващ на римската империя, победителят на хуните и Атила, наричан още “последният римлянин”. Друг виден пълководец от Дуросторум, генерал /легат/ на легиона, оставя забележителен паметник, каквато е колесницата с неповторими украси от ІІІ в., както и забележителни мечове и златни накити, съхранявани в Археологическия музей на Силистра. Най-забележителният паметник от тази епоха обаче е Римската гробница с неповторими стенописи от средата на ІV в., направена по заповед на римски патриций от Дуросторум.

В града през 303 – 307 година постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на християнството в българските земи. Мощите на един от тях, св. Дазий Доростолски се съхраняват и днес в Силистренския катедрален храм. Още в края на ІV в. в Дуросторум е създадена епископска катедра, оглавена от Меркуриян-Авксентий, ученик на апостола на готите Вулфила. Известни са още 4 ранно християнски доростолски епископи, а недалеч от центъра на града е разкрит епископският дворец, епископската базилика и съпътстващите ги римски сгради от ІV-VІ в.

През епохата на Първото българско царство при хан Омуртаг в Дръстър е изграден Дунавската резиденция „Преславният дом на Дунав” на българските ханове и царе, в който през 896 – 897 година се установява самият цар Симеон Велики. Неговите руини и политоналната здраво укрепена дръстърска цитадела и днес впечатляват с размерите и монолитността си. През 870 г. градът получава българска епископска катедра, оглавена от епископ Николай, а през 927 година в Дръстър е основана първата българска патриаршеска катедра, оглавена от първия български патриарх Дамян.

На брега на р. Дунав са разкрити и консервирани патриаршеският храм и патриаршеският дворец.

Между ХІ и ХІІ век Дръстър е столица на северните български земи – Подунавие, в която резидират граждански управители и пълководци, сред които изпъква името на Нестор, както и дръстърските митрополити, един от които е видния интелектуалец и богослов Лъв Хрисианит.

През Второто българско царство – Дръстър е митрополитска катедра и резиденция на областни управители. Тук през 1279 г. обитава цар Ивайло с армията си отбивайки татарските набези. Малко по-късно в Дръстър резидира деспот Теодор Светослав, преди интронизирането му в Търново през 1299 г. Около 1370 г. Дръстър се еманципира в столица на независимо феодално княжество, начело на което застава Тертер, син на Добруджанския деспот Добротица.

След турското завоюване (1388 г. и окончателно 1416 г.) градът става столица на огромния Силистренски санджак обхващащ цяла Добруджа, Бесарабия и днешна Източна България. През ХV – ХVІ в. Силистра е театър на военни сблъсъци на Османската империя с влашките войводи и западноевропейски рицарски армии и флотилии. В началото на ХV в. е възстановена митрополитската катедра на града. Забележителен период от историята на Силистра са Руско-турските войни в края на ХVІІІІ – първата половина на ХІХ в., когато тук се подвизават генералите Румянцев, Кутузов, Суворов, Багратион, Дибич и др. В битките за Силистра участва видният българин кап. Георги Мамарчев, вуйчо на Г. С. Раковски, който след 1830 г. се установява временно в града. С обсадата на Силистра от руската армия през 1853 г. започва Кримската война, откогато датира и съхраненият до ден-днешен форт „Меджиди табия”. В битките около Силистра взима участие великият руски писател Л. Н. Толстой, по това време млад офицер. През 1877 година Силистра е освободена от руската армия.

След освободителната Руско – турска война от 1877 – 1878 г. силистренската буржоазия прави първите си стъпки в развитието на промишлеността, банковото дело, търговията. В края на ХІХ в. в града функционират четири акционерни дружества и една земеделска каса. Открити са кожарска и сапунена фабрика, фабрика за безалкохолни напитки, отварят вратите си множество адвокатски и предприемачески кантори, златарски ателиета, хотели и др.

Силистра става един от центровете на педагогическото образование в България. През 90-те години на ХІХ в. е открито Силистренското държавно педагогическо училище, чиято сграда и до днес е един от символите на града (сегашната сграда на Художествената галерия).

В резултат на недалновидната политика на монарха и българската дипломация след двете Балкански войни, през лятото на 1913 г. Силистра и Добруджа са окупирани от кралска Румъния. През Първата световна война Силистра е освободена от българската армия през 1916 г. След неуспеха във войната в резултат на позорния Ньойски мирен договор през 1919 г. Силистра и Добруджа отново са предадени към кралство Румъния. Градът става център на окръг Дуростор, но не променя чувствително облика си. Появяват се нови постройки в т.нар. „новорумънски стил”, които допринасят за европейския вид на Силистра.

През септември 1940 г. населението на Силистра ликува – Добруджа отново е част от България. Силистра е утвърден административен, културен и духовен център на Крайдунавска Добруджа. В града квартирува 31-ви Силистренски полк, взел активно участие във Втората световна война на страната на съюзниците през 1944-1945 г.

Между 1950-2000 г. Силистра променя своя облик – градът се модернизира и индустриализира. Превръща се в център на хранително-вкусовата промишленост, текстила, електрониката. Същевременно е средище на голям селскостопански район. Въпреки модернизацията, в града и региона, са съхранени и експонирани забележителни паметници на културно-историческото наследство. В града има много руини от римската и средновековна крепост, църкви, резиденции и сгради от ІІ-ХV в. Тук се намира една от най-ценните в Европа късно антична гробница с уникални стенописи от ІV век. Днес следите от древното минало са експонирани и формират Национален архитектурно–археологически резерват “Дуросторум – Дръстър – Силистра”.

Регионален исторически музей