Община Силистра

Дуросторум - Доростол - Дръстър - Дристра - Теристрия - Силистра 1915 години

В зората на Античността, тук, при завоя на голямата европейска река, обективният ход на историята изисква да се създаде военно-административен център. Редом с останалото, той трябва да защитава Долнодунавските земи срещу непрекъснатите набези на варварски племена от север, привличани от достиженията на високоразвитите цивилизации на Балканите. За целта според римския историк Дион Касий, тук около 106 г. сл. Хр. от Панония тук, в провинция Мизия, е дислоциран ХІ Клавдиев легион Географът Клавдий Птолемей е първият, който споменава Дуросторум. Под това име и с транскрипциите Дуростеро, Дуростолон, Доросторо, Дуростору, Доростене, Доростоло градът се среща в сведенията на античните автори до VІ в.

Дуросторум - Преден пост на Римо-византийската цивилизация и фундамент на раннното християнство на Долния Дунав

106 г. сл. хр. През тази година, след внушителната победа над даките император Траян настанява тук  една от най-боеспособните военни единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Той изгражда добре укрепен лагер, внушителните руини на който се намират в североизточната част на Силистра. Именно около лагера на легиона започва формирането на античния град Дуросторум (в превод “яка крепост”).

169 г. сл. хр. През тази година Марк Аврелий – императорът - философ издига града в ранг на муниципия (свободно - управляващ се град), а гражданите му стават равноправни римляни. Разкритите укрепления на лагера на легиона, градските бани и вили, десетките мраморни и бронзови статуи, олтарите,  разкошните златни и сребърни накити и предмети от погребения от ІІ – ІV в. свидетелстват за значението на Дуросторум като водещ военно – административен, културен и духовен център на римската цивилизация на Долния Дунав.

209 г. сл. хр. В надпис от тази година се споменават ветерани със статута на consistentes – римски граждани, които живеели в селище до Дуросторум, чиито жителите му са назовани vicani. Там се говори и за различни религиозни сдружения, едно от които е на ветерани, почитащи Меркурий.

234 г. Според надпис през тази година пътищата от Дуросторум за Марцианопол и Тропеум Траяни, заедно с мостовете, са поправени.

238 г. Според надпис, в кърпи нападат околностите на града и част от населението е отвлечено в робство.

В 272 г. През тази година в околностите на Дуросторум, император Аврелиан нанася голямо поражение на карпи и роксолани.

282 г. Около тази година, в края на управлението на имп. Проб, в центъра на некропола на Дуросторум е извършено пищно погребение на легата /генерал/ на ХІ Клавдиев легион. То е разкрито през 1967 г. при изкопи за сградата на СПТУ по Машиностроене. Генералът е погребан в оловен ковчег със златни накити, оръжия и монета на имп. Проб. Впечатляват мечове със скъпоценни камъни, сребърния колан и златна фибула – подарък от императора. Съпътстван е с парадна колесница, която по конструкция и бляскавата украса няма аналог в римския свят.

21-22 октомври 294 г. Дуросторум е постен от император Диоклециан, който издава укази в града и заповяда стартиране строителството на нова отбранителна система, включваща неголям кастел на дунавския бряг и външна крепостна стена, обхващаща цялата обитаема градска територия.

297 г. През тази година за проявена храброст в сражение с карпите, неизвестен по име гражданин на Дуросторум е награден лично от император Максимиан (285 – 305).

8 юни 303 г. Император Диоклециан за втори път посещава града, където издава укази и инспектира крепостното строителство. Това съвпада с началото голямото преследване и екзекутиране на 8 раннохристиянски мъченици през 304-304 г.

20 ноември 303 г. В Дуросторум е екзекутиран първият раннохристиянски мъченик Св. Дазий Доростолски – ветеран от ХІ Клавдиев легион, поради отказа му да участва в езическия фестивал посветен на Кронос-Залмоксис. При славяно-аварските нашествия края на VІ в. саркофагът с мощите е пренесен в Константинопол, а през 1204 г., след превземането на Константиполол, кръстоносците отнасят мощите в гр. Анкона в Италия. През 2003 г. папа Йоан Павел ІІ подарява част от мощите на св. Дазий на България и те са внесени в силистренския катедрален храм „Св. Ап. Петър и Павел”.

304 г. След посещението на имп. Диоклециан в Дуросторум постигат мъченическа смърт 7 раннохристиянски светци както следва: св. Валентин и св. Пасикрат с техните съпруги - 24 април, св. Юлий 27 май, св. Маркиан и св. Никандър, – 27 юни, св. Калиник - 15 юли, св. Исихий - 28 юли 304 г.

28 април 307 г. Във викуса /село/ Озобия до Дуросторум при управлението на император Максимин Даза са посечени доростолските мъченици св. Максим, св. Дада и св. Квинтилиан. След 313 г. Над гроба им е издигнат мавзолей-мартириум - внушителен октогон с 3 ниши за саркофази, който е открит през 1972 г. при строителството на сградата на днешната езикова гимназия. През 579 г. при славяно-аварските нашествия мощите им са пренесени в Константинопол и поставени в църквата "Св. Богородица" в квартала Виглентион, издигната от пътрицианката Антония, съпруга на известния юстинианов пълководен Велизарий.

Около 360 г. Тогава е издигната и стенописана Римската гробница - най – известният в страната и чужбина античен паметник на Дуросторум-Силистра. Тя се смята за емблематично творение на късноантичната цивилизация от средата на ІV в. Богатата стенописна украса носи характерните белези на късно-констонтиновата епоха и се долавя стилът на надарен художник, дошъл от източните провинции на Империята /вероятно Египет или Сирия/.Върху централното пано е изобразен господарят на гробницата в цял ръст, облечен в костюм на знатен римски пълководец - магистрат, вероятно патриций, който държи в ръка имперорска грамота – кодицил. До него е знатната му съпруга, а от двете страни към тях са насочени прислужници, които поднасят елементите на костюма на господаря-магистрат. Вероятно собственикът напуска града при готското нашествие в края на ІV в., поради което гробницата не е използвана по предназначение.

18 юли 362 г. На тази дата на брега на р. Дунав /на местото, където през ІХ в. е издигната епископската църква/ при управлението на имп. Юлиан Отстъпник е изгорен последния раннохристиянски мъченик на Дуросторум св. Емилиан. Това става по заповед на викария на провинцията Капитолиан задето Емилиан, по произход от градската аристокрация, разтрошил с чук идолите в езическия храм. След кончината на мъченика близките му го погребват в некропола на викуса /селото/ до Дуросторум Гавидина. Това събитие е документирано в 2 жития, един надпис от Силистра с името на вкуса и една гробница между Силистра и Остров, където се предполага че св. Емилиан е изобразен в маслинов ореол и с чукът, с който разбил идолите.

367 г. В Дуросторум, в навечерието на войната с готите, отсяда император Валент и издава няколко указа. На следващата година готите, които пресичат Дунав тъкмо до Дуросторум, опустошават града, като следите от пожарите са регистрирани при археологическите проучвания последните десетилетия.

380 г. В Дуросторум е интронизиран първият раннохристиянски епископ на града Меркуриан, ученик и последовател на апостола на готите Вулфила. Заради проариански убеждения около 383 г. емигрира в Милано, където със съдействието на империатрица Юстина през 384 г. е назначен за епископ на града под името Авксентий ІІ. Тук се изявява като теолог, писател и богослов и влиза в задочни дискусии с православния епископ на града св. Амвросий Медаолански.

390 г. Тогава в Дуросторум в семейството на офицера от ХІ Клавдиев легион Гауденции /по-късно генерал в Рим/ е роден Флавий Аеций - една от най-значимите фигури в римската империя през V в. Като римски патриции, консул и върховен командващ на Западната римска империя той успява да победи хуните на Атила на Каталунските поля във Франция и да спаси Европа и християнската цивилизация. Затова е наречен от древните автори "Последният римлянин".

431 г. Доростолския епископ Яков участва като делегат на Третия църковен вселенски събор в гр. Ефес, където първоначално подкрепя привържениците на Несторий, но по-късно се присъединява към Кирил Александрйски и подписва съборните решения срещу сектата на несторианците.

442 г. През тази година при голямото хунско нашествие ордите на Атила превземат Дуросторум и разрушават укрепителната система на града. Нужни са няколко десетилетия за възстановяването на градската агломерация и фортификациите.

457 г. През тази година доростолския епископ Монофил подписва циркулярно писмо подготвено от канцеларията на имп. Лъв І, с което осъжда монофизитизма и подкрепа решенията на Четвъртия вселенски събор в Халкедон от 451 г. След края на V в. латинското име на града Дуросторум постепенно се заменя с гръцката форма Доростол.

550 г. Около тази година, според сведения на Прокопий Кесарийски, по проект на самия император Юстиниан І Велики и неговия дворцов сановник силенциария Теодор в Доростол, върху руините на кастела на Диоклециан на дунавския бряг, е издигнат нов кастел. Тази крепост са площ около 0,5 хектара /около 350х250 м/ е без аналог сред римо-византийските и средновековните фортификации. Има трапецовидна форма със стени дебели около 3,50-4,20 м., силно начупено трасе с кули през 12 м. и 2 порти. Крепостта просъществува от средата на VІ до началото на ХІХ в., като периодично е преправяна от българските ханове и царе, византийските императори и османските турци.

553 г. Доростолският епископ Йоан участва на Петия църковен вселенски събор в Константинопол и подписва финалния протокол на 2 юни същата година.

586 г. Славяните и аварите атакуват и превземат Доростол, като принуждават част от населението да емигрира на юг.

590 г. Около тази година в Одесос умира последния раннохристиянски епископ на града Дулцисимус, принудително напуснал Доростол при аваро-славянското нашествие през 586 г. Надгробната му епитафия е открита върху мраморна плоча в раннохристиянска гробница във Варна.

594 г. Доростол се превръща в резиденция на византийския пълководец Приск, които в продължение на 2 седмици ръководи построяването на понтонен мост с лодки през Дунав и атакува славяните и антите във Влашко. В Силистренския музей се съхраняват печати на ген. Приск и наследника му ген. Петър, брат на император Маврикий.

Дръстър - Дунавската укрепена резиденция на българските ханове и царе, престолнина на първия български патриарх

681 г. Според монетни находки и податки в Анонимната българска хроника от ХІ /ХІІІ в./ хан Аспарух превзема Доростол, разрушава крепостта и принуждава последните ромейски обитатели и ромейския гарнизон напускат завинаги града.

810 г. По заповед на хан Крум един от неговите стратези, документиран в надпис от Сиристра, започва възстановяването на дунавската крепост и издигане на нова резиденция на българските владетели.

816 г. Хан Омуртаг финализира изграждането на дунавската резиденция на българските владетели в Дръстър, наречена от него в Търновския надпис „Преславен дом на Дунав”. Във възстановената римо-византийска дунавска крепост с площ 0,5 хек., наречена „Мундрага”, са построени дворец, баня, храм на Тангра /капище/ и казарма до южната порта.

870 г. По нареждане на княз Борис І Михаил в Дръстър е построена една от седемте катедрални църкви на новоучредената българска архиепископия. За пръв дръстърски епископ е издигнат Николай, за който съдим от един надпис от Силистар и няколко печата.

894 г. Цар Симеон Велики превръща Дръстър за 2 години в постоянна резиденция, от където отразява маджарското нашествие. Вероятно по това време сключва втория си брак с дръстърска болярка /на практика първата българска царица/, дъщеря на неговия съветник и пълководец Георги Сурсувул и майка на цар Петър І.

927 г. Дръстърският епископ Дамян е интронизиран за пръв български патриарх. Катедралната църква на брега на Дунав е преустроена в патриаршески храм, а на запад от него е построен патриаршеския дворец.

968 г. Дръстър е превзет от руско-варяжкия княз Светослав при първия му поход в България.

971 г. През пролетта по време на втория поход на княз Светослав патриарх Дамян напуска Дръстър и се установява в София, където легитимира комитопулите Самуил и Арон от възстанници в държавници.

971 г. В началото на м. април византийския император Йоан Цимисхи обсажда в Дръстър руско-варянкия княз Светослав с неговата дружина от около 9-10 000 войни.

971 г. Навършва 3-месечната обсада на Дръстър с подписания от имп. Йоан Цимисхи и княз Светослав мирен договор. Дръстър, наречен Дристра, влиза в границите на Византия.

Дристра – византийската столица на Североизтока и Паристрион

971 г. В края на лятото Дръстър става център на византийската административна единица стратегия Дристра управлявана от Лъв Сарацинопул.

986 г. След победата на цар Самуил при Траянови врата Дръстър е включен отново в границите на България.

1000 г. След похода на византийските пълководци Ксифин и Теодорокан Дръстър е превзет и отново е в границите на Византия.

1001 г. Дръстър става център на стратегия.

1020 г. За епископ на Дръстър/Дристра е избран монах Леонтий, чийто печат е открит в Силистра. Според надпис открит в Силистра тогава по заповед на император Василий ІІ е ремонтират и стенописан катедралния храм на дунавския бряг.

1036 г. През пролетта Дръстър/Дристра е превзет от печенегите, които го владея до лятото.

1043 г. Дръстър става столица на огромната тем Паристрион, обхващаща цяла Северна България. Пръв управител е Катакалон Кекавмен.

1048 г. В околностите на Дръстър местния монах Евтимий покръстил вожда на печенегите Каген, приел името Йоан.

1054 г. Дръстърският епископ Леонтий е въздигнат в ранг митрополит с огромен диоцез, обхващащ цяла Добрджа и Североизточна България.

1059 г. За архонт на Дръстър и Паристрион е назначен Роман Диоген, който по-късно става византийски император.

1071 г. Дръстърсия митрополит Леонтий участва на събора в Константинопол.

1072 г. Дръстър се отцепва от властта на императора и започва да се самоуправлява от местното население и печенегите начело с Татуш. Тази „конфедерация” управлява Дристра и региона до около 1090 г.

1072 г. Да управител но Дръстър/Дристра и Паристрион империята назначава Нестор /българин от Македония/, но той се присъединява към Татуш и окончателно отцепват Дръстър/Дристра и региона в квазидържавна структура. В града се разкрива монетарница.

1082 г. Дръстърският митрополит Христофор участва на събора в Константинопол осъдил Йоан Итал.

1087 г. Лично император Алексий І Комнин повежда поход срещу печенегите в Дръстър/Дристра, но обсадата на града е неуспешна и ромеите се оттеглят през Ветринон /Ветрен/.

1116 г. След неуспешен поход в Дръстър е убит руския княз Леон Диогенович, зет на великия киевски княз Владимир Мономах.

1118 г. Дръстър е атакуван неуспешно от княз Вячислав /син на Мономах/ и войводата Тома Ратиборич.

1145 г. За митрополит на Дръстър/Дристра е интронизиран известния византийски богослов и писател Лъв Хрисианит, управлявал епархията до около 1178 г.

1153 г. Арабският пътешественик Идриси посещава Дръстър и пише: ” Това е град с обширни местности, с многолюдни пазари, изобилие на средства за препитание, с великолепни постройки и съвършени жилища”.

Дръстър – Цитадела на Второто българско царство и столица на Дръстърския „деспотат”

1186 г. Дръстър и Добруджа са освободени от братята Асен и Петър след успешното възстановяване на българското царство.

1235 г. Дръстърска митрополия влиза в диоцеза на Търновска патриаршия. За митрополит е избран Кирил, последван от Аверкий, Теодул, Йосиф и Дионисий.

1279 г. Цар Ивайло се установява с армията си в Дръстър и дава отпор на ромеи и татари.

1292 г. Теодор Светослав е поставен от баща си цар Георги І Тертер за деспот на Дръстър и започва да сече в монети. През 1299 г. от Дръстър се отправя в Търново, където е интронизиран на български цар.

1359 г. На събора срещу еретиците в Търново присъства дръстърския митрополит Калист.

1370 г. Дръстър е предаден от цар Иван Александър във владение на деспот Добротица, който поставя града под управлението на сина си Тертер /Йоан/.

1376 г. Тертер отцепва Дръстър от Добруджанското деспотство и го еманципира като столица на самостойно феодални княжество /деспотство/, обхващащо дунавския бряг от Тутракан до Черна вода. Започва да сече в града сребърни и медни монети със своя „герб” – двуглав орел с кръст.

1385 г. Цар Иван Шишман отново присъединява Дръстър и региона към Търновското царство.

1388 г. Според Ямболския мир цар Иван Шишман предава Дръстър/Силистра на Великия везир Али паша с думите „Силистра надминава всички мои градове, както по своята големина, така и по великолепието на постройките, богатството на жителите и също по крепостта, която е най-добрата и най-прочутата”.

1389 г. Влашкият войвода Мирчо І Стари превзема Дръстър и се титулува господар на Дръстър.

1391 г. Армията на султан Баязид за втори път завладяват Дръстър.

1402 г. Влашкият войвода Мирчо І за втори път завладява Дръстър.

Силистра – столица на осмаски елает, санджак и резиденция на митрополитите на Добруджа

1416 г. Армията на османския султан Мехмед І прогонва власите и окончателно завладява Дръстър/Силистра. Превръща в столица на голяма административна единица. Градът започва да се нарича все по-често Силистра.

1417 г. Силистренска митрополия е подчинена на Цариградската патриаршия.

1422 г. Влашкият войвода Дан ІІ неуспешно атакува Силистра.

1425 г. Принц Фружин /син на цар Иван Шишман/ заедно с Дан ІІ и Пипо Спано-Флорентинеца разгромяват османците при Ветрен и за кратко превземат Силистра. Отблъснати са от турската армия на Фирус бег, който след това станал санджак бей в Силистра.

1427 г. Формиран е окончателно Силистренският санджак със санджак бей Фирус бег. Обхваща огромна територия от Днепър до Странджа и от Ч. Море до Тутракан-Правадия и р. Тунджа.

1439 г. Силистренският митрополит Калист участва на Вселенския събор във Флоренция-Ферара.

1444 г. Бургундската флотилия начело с Валери дьо Ваврен атакува Силистра.

1461 г. Влашкият войвода Влад ІV превзема и разорява Силистра и Ветрен, като избива над 7 000 българи и турци.

1484 г. Българи-рибари са изселени от Баязид ІІ от Силистра и заселени в Килия в Делтата на Дунав.

1564 г. За митрополит на Силистра е интронизиран Партений.

1569 г. Според преброяване в Османската империя в Силистра живеят 633 християнски и 477 мюсюлмански семейства.

1581 г. В Силистра активна дейност предприема католическия проповедник Йероним, подкрепян от голямата колония дубровнишки търговци.

1594 г. Обединената християнска армия начело с трансилванския княз Сигизмунд превзема Силистра и изселва около 6000 българи във Влашко.

1595 г. На 08.01. и на 14.02. влашкият войвода Михаил Витязул превзема Силистра и разрушава дунавската крепост.

1600 г. За митрополит на Силистра е интронизиран Йоасаф.

1603 г. Влашкият войвода Раду Шербан атакува Силистра и опустошава околността на града.

1615 г. За митрополит на Силистра е интронизиран Йоаким.

1620 г. В данъчен опис за Силистра са отбелязани 14 християнски махали.

1623 г. Силистренският митрополит Йоаким посещава Москва и носи от Силистра в дар на руската патриаршия мощи на св. Йоан Златоуст, св. Пантелеймон и св. Параскева.

1630 г. За митрополит на Силистра е интронизиран Антоний.

1632 г. Силистренският митрополит Антоний посещава Москва.

1647 г. За митрополит на Силистра е интронизиран Пайсий.

1651 г. Силистра е посетена от видния османски пътеписец Евлия Челеби, който дава едно от най цените описания на града.

1653 г. За митрополит на Силистра е интронизиран Макарий.

1671 г. За митрополит на Силистра е интронизиран Методий.

1662 г. В Силистра е построен нов митрополитски храм "Отсичане главата на Йоан Кръстител".

1680 г. За митрополит на Силистра е интронизиран Генадий.

1691 г. За митрополит на Силистра е интронизиран Атанасий.

1699 г. Силистренският валия изпраща около 20 българи-зидари от града да строят укрепления на о. Крит.

1700 г. Около тази година в Силистра е роден Партений Павлович. Всестранно образован, завършил академията "Св. Сава" в Букурещ и университета в Падуа. Обиколил почти цяла Централна и Източна Европа, овладял много езици. Изявявя се като писател, полиглот, проповедник и богослов пристрастен към православието и убеден русофил. Въздигнат в епископски сан.

1711 г. За митрополит на Силистра е интронизиран Йеротей Комнин изключително ерудиран, учил в Яш и Букурещ, завършил философия, богословия и медицина в университета на Падуа. Всестранно подготвен богослов, книжовник, писател и преподавател, владеещ много езици. Свързва произхода си с византийската императорска фамилия.

Възрожденска Силистра – театър на руско-турските войни, ренесанс на българската предприемчивост и духовност

1773 г. Силистра е обсадена от руската армия под командването на фелдмаршал Румянцев.

1791 г. Във връзка с новата руско-турска война дунавския флот на Империята презимува в Силистренското пристанище.

1792 г. В Силистра действа корабостроителница, която строи фрегати.

1805 г. Силистренският аянин Йеръкоглу затвърждава властта си в Силистра

1810 г. Силистренският митрополит Кирил се установява в Букурещ и заедно с еп. Софроний Врачански създават комитет, който представя българите през щаба на руската армия по време на руско-турската война 1806-1812 г.

1810 г. На 11 юни Силистра е превзета от руската армия на ген. Багранион.

1811 г. На 6 май по заповед на ген. Кутузов ген. Ланжерон взривява крепостта на дунавския бряг в Силистра.

1828 г. На 21.06. Силистра е атакувана от руската армия под командването на ген. Дибич, наречен Забалкански.

1829 г. На 18 юни руската армия превзема Силистра и пленява турския гарнизон. Активно участие в сраженията взема кап. Георги Мамарчов.

1829 г. На 29.09. е подписан Одринския мир, според който Силистра преминава по руско управление докато Турция не изплати голяма парична контрибуция.

1831 г. В Силистра за постоянно се установява кап. г. Мамарчов, който подготвя бунт за освобождението на България, известен като "Велчова Завера".

1832 г. В Силистра пребивава известният историк Юрий Венелин.

1836 г. На 11.09. руската администрация и руския гарнизон се изтеглят и Силистра отново влиза в границите на Османската империя.

1837 г. По проект на ген. Х. Фон Молтке започва строителството на нова крепостна система на Силистра, респективно изграждането на централния форт Меджид табия.

1848 г. В Силистренския квартал "Волната" даскал Тодор открива българско училище с 50 деца.

1850 г. Илия Блъсков открива училище в с. Калипетрово.

1854 г. На 12 март Силистра е атакувана от руската армия и така де факто започва Кримската война.

1854 г. На 9 юни руската обсада на Силистра е свалена. Театърът на бойните действия от Силистра се премества към Севастопол.

1856 г. Открива се българското училище в Силистра начело с даскал Христо Ишпеков.

1860 г. На 18 юни започва строителството на катедралния храм „Св. Ап. Петър и Павел”.

1862 г. На 6 декември силистренци прогонват владиката - фанариот Дионисий от храма и на Никулден се отслужва първата литургия на български език.

1865 г. Според преброяването в Силистра живеят 7546 граждани.

1865 г. За главен учител в Силистра е назначен българския възрожденец Тодор Пеев, който издига образованието на качествено нов етап.

1871 г. Сава Допроплодни представя Силистра на църковно-народния събор в Цариград.

1874 г. Започва строителството на Девическото училище.

1878 г. На 10 февруари руската армия влиза в Силистра и градът е освободен. Пръв комендант става неговият освободител ген. Адрианов.