Община Силистра

Историческа справка

14 септември е един от най–големите православни християнски празници – Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. Църквата извършва поклонение пред Светия Честен Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, която наричат „Кръстопоклонна”, на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември. Празникът Кръстовден се свързва с няколко събития в историята на религията: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики; намирането на Кръста на Голгота и връщането му от персийски плен.

Константин Велики тръгва с войската си към Рим през 312 г., за да спаси града от тиранията на Максентий. Императора имал по-малобройна войска и затова се помолил на Бог за подкрепа. Привечер, когато слънцето залязло той видял на небето сияен кръст с надпис „In hoc signo vinces”/с този знак ще победиш/. Вечерта в съня на императора се явил Господ и му наредил да направи знаме, наподобяващо кръста, да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците. Така, воден от силата на кръста, Константин Велики победил войската на Максентий и тържествено влязъл в Рим. Няколко години по-късно, през 326 г. майката на император Константин - царица Елена отива да посети светите места, за да потърси гроба Господен. Усилията и се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е на Христос се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ Кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната йерусалимска църква. След време над пещерата на гроба построява храм, който е осветен тържествено на 14 септември 335 г.

През 614 г., когато персийският цар Хозрой обявил война на Византийската империя и превзел град Йерусалим, разрушил всички църкви и откраднал Кръста. Император Ираклий след 14 години победил персите и тържествено върнал Кръста в Йерусалим. Църквата отбелязва този ден с пищни ритуали и нощно бдение.

Пред Кръста с продължителен камбанен звън, приканвайки всички вярващи да отдадат своето поклонение на самият Кръст. За да могат всички да видят Светият Кръст той се повдига т.е. „въздвижва” над главите на присъстващите. От това „Въздвижение” получава своето име църковния празник.

Кръстовден в народните вярвания и обичаи

Народният празник Кръстовден е свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. Както на Симеоновден, така и на Кръстовден започва есенната оран и сеитба. На този ден се „осветява” семето за посев. Свещеникът обикаля къщите и харманите, ръси със светена вода. Стопаните го изпровождат с дарове – жито и други продукти от новата реколта. На Кръстовден започва и гроздобера, затова този ден се нарича още и „гроздоберник”. Жените носят първите откъснати гроздове в черквата, за да ги освети свещеникът. После ги раздават на близки и съседи с пожелание за здраве и добра реколта.

Въпреки че църквата препоръчва строг пост в отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани за здраве, плодородие, добруване на семейството и селищната общност, нареждат се богати трапези придружени с песни и танци. След Кръстовден започват есенните седенки.

На този ден празнуват чикракчиите – лечителите, които наместват изкълчени, навехнати или счупени крайници. Те са на особена почит на този ден. Празнуват и именниците: Кръстьо, Кръстин/а, Кръстан/а, Кръстил.

Празникът на Силистра

Празникът на Силистра има своите исторически основания, традиции и развитие във времето близо 150 години.

Най-старият известен панаир в Силистра е от периода около 1861 година и е свързан с религиозните празници. Значимите панаири в региона по това време са тези в Добрич и Кълъраш.

През 1897 г. Окръжният съвет на Силистра приема решение за откриване на годишен панаир в града, който да започва на 10 септември. Местното население не приема първоначалната дата, но въпреки това градът става център на две изложения с конкурсен характер - по скотовъдство и земеделие. За периода до Балканските войни има откъслечни сведения за наличие на панаир в Силистра, но се предполага, че се е провеждал около Кръстовден, макар и да не е имал ежегодни издания.

След възвръщането на Южна Добруджа към България се възстановява панаирната традиция. На 14 септември 1941 г. се открива тържествено първият след 1912 г. панаир в Силистра, който продължава 8 дни. В бр. 35 от 12 септември 1941 г. на в. „Подем” панаирът е отразен по следния начин: „стотици търговци и хиляди стопани от Силистренско, Тутраканско, Аккадънларско /Дуловско/, Куртбунарско /Тервелско/ и др. ще се стичат край Силистра, за да обменят своите произведения, да купуват стоки, да се покажат постиженията на българското земеделие, скотовъдство, занаятчийство и индустрия”.

След 1944 г. панаирът има прекъсване. Възстановява се на 8 септември 1953 г. и трае 5 дни. До 1962 г. има по – скоро показен характер, съобразен с политическата ситуация и се урежда в чест на 9 септември /във връзка с годишнината от социалистическата революция през 1944 г./. В периода до 1972 г. панаирът променя облика си и се опитва да се възстанови в традиционния си вариант. От 1953 до 1972 г. панаирът се провежда на различни места в града, най-често на площада, където сега е Автогарата и стига до парка, където е пазарът за животни /т. нар. „хайван пазар”/. Панаирът е бил и на територията на Кооперативния пазар и пред „Зърнени храни”, но местата са били неподходящи като площ. След това панаирът е бил… забранен. Впоследствие и забравен.

Така до началото на 90 години на ХХ век. С решение на Общински съвет – Силистра се определя датата 14-ти септември – Кръстовден за Празник на Силистра. Есенните празници на Силистра по традиция продължават до 1 октомври - датата на възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България преди 70 години.

Още първата година от възобновяването на празника през 1992 г. около 130 различни щанда се разполагат по централната улица „Симеон Велики”. На общинския пазар, който и в останалите дни на годината има панаирен вид, са разположени 40 нови сергии, които впоследствие остават там. Провежда се и закрито изложение в Младежкия дом, на което много местни и гостуващи фирми от страната предлагат продукцията си.

Тази година (2010 г.) Дните на Силистра започнаха с 12 издание на есенното търговско изложение. В него по традиция се включат фирми – производители и търговци на стоки от леката промишленост от цялата страна, както и представители на популярни автомобилни марки. Щандовете са разположени на централния градски площад, а зад сградата на общината са монтирани атракциони. В навечерието на официалния празник Силистра за единайсети път е домакин на Националния фестивал на старата градска песен „Дунавски спомени”. За втора поредна година за Кръстовден в Силистра гостуват икони и свети мощи от Киевско-печорската лавра, които с литийно шествие биват отнасяни до православния храм „Св. Св. Петър и Павел” за поклонение.

На Кръстовден и тази година площад “Свобода” остава запазена територия за децата на Силистра и техните приятели от близо и далече. В сутрешните часове там се провежда пленерът “Аз рисувам моята Силистра”. Вечерта е големият празничен концерт.

Материалите са подготвени с любезното съдействие на Регионален исторически музей – Силистра и уредниците Маргарита Миланова и Наталия Симеонова